Lena

Еленая (Лена) / none / Angel / FC: Adriana Lima


-Еленая..-устните на Луцифер се извиха в усмивка. Усмивка, която бе по-различна от тези, с които подхождаше към света, този път тя криеше едно далечно минало и скръб по една разрушена връзка. Не, тук не става въпрос за любов или страст, а за връзка между брат и сестра, между някога най-добри приятели, между защитници, връзка, която сега е само спомен, пепел, разнесла се из обширната Вселена и единственото, което е останало от нея е тази усмивка.
-Самаел!-Нежният глас на Лена се разнесе из помещнието, а изричането на това име заболя.
-Самаел е мъртъв!-Отвърна Падналия с нотка на горчивина и ярост. -Недей да споменаваш това име!-Той се обърна с вдигната ръка срещу нея, но момичето дори не потрепна. Лена леко прибра искрящо белите си криле и се усмихна печално.
-Мъртъв?..Не..той е изгубен. -Тя направи няколко бавни крачки, а Дяволът стоеше като закован пред нея. -Създанието, което стои пред мен е просто една защитна стена. -Ангелът спря на няколко метра от Луцифер.
-Пред теб стои Дяволът и той е такъв, какъвто е...Недей да говориш така сякаш ме познаваш, защото този, който познаваше умря преди цяла вечност! -Тонът на Луцифер бе изпълнен с гняв, гняв, който ози път бе породен единствено от болка и отказа да признае дори пред самия себе си, че тя е права.
-Смяташ съдбата си за наказание, но това не е така! -Лена направи няколко крачки, разглеждайки различни детайли от апартамента. -Дълбоко в себе си знаеш КОЙ НАИСТИНА СИ ТИ! -Тя говореше спокойно, спомняйки си за миналото. Някога Самаел и Еленая бяха част от небесното царство. Той я защитаваше с живота й и правеше всичко за щастието й. Той я спаси и благодарение на него тя се превърна в Ангел, а накрая се оказа, че е по-достойна да бъде такъв дори от самият Любимец. Някога Самаел и Еленая спасяваха заедно света и служеха достойно на Господ, тя бе първата, която узна каква е съдбата му, но не остана съкрушена, защото знаеше, че така е волята Му. Опита се да покаже на Луцифер, че съдбата му е дар, но той бе толкова ядосан и съкрушен, чувствайки се изхвърлен и отритнат, че не я послуша, той падна, завладя Ада..след това Еленая срещна Дявола няколко пъти и всеки един от тях оставяше дълбока рана и у двамата.
-Ако си дошла да ми изнася поредната лекция, направи услуга на мен и себе си и си върви! -Едва не искрещя Падналия с вече треперещи пръсти. -Нямам намерението да се върна там и нито ти, нито никой не може да промени решението ми! -Лена се доближи до него, грациозно и запленяващо така, както само един Ангел би могъл. Тя докосна врата му, а кожата започна да пари под пръстите й, но въпреки това той не се отдръпна, а само стисна зъби. От изпод ризата му извади колие, триъгълник със слънце по средата, знакът на светлината, колие, която тя притежаваше, тя му подари неговото, в знак на безграничното им приятелство.
-Щом не си Самаел, защо носиш колието? -Луцифер не пророни и дума. Кожата му гореше, но той не усещаше болката, защото вътре в него бошуваха едни много по-силни чувства.
-Върви си!-Успя да каже той, хващайки ръката й и махайки я от себе си.
-И като феникс се издигна от жарта,
отърси се от Адските огньове..
и полетя... - С тези думи тя се отдръпна, разпери величествените си криле и изчезна в нощта.