Elliot Halifax

by **Elliot Halifax** Чет Мар 03, 2016 11:06 pm

Име: Елиът

Години: 24

Раса: Демон

Лик: Charlie Hunnam

Elliot Halifax Tumblr_o2rfxock4a1s9o4hho3_1280

Гледах я безизразно.Изобщо не ми пукаше какво говори и как се жалва.Пак започна със същото.Мразех да слушам противното и мънкане и негодувание.Трябваше да престане,но единствено кафето,което събираше нервите ми ме откъсна от това да я прекъсна още при първото изречение.Миличка всеки има труден живот.Зависи как си го направиш.Ти сама си причиняваш хаоса около себе си,ако ми слушаше и ми беше казала по рано за този,можеш и да не ти се случи това.Трябва да осъзнае,че аз контролирам живота и хората,които влизат и излизат от него.Болката и страха щяха да избягат,но само ако аз пожелая.Тя не знаеше какво е да се изпитва истински страх,можех да бъда и по зъл,но нещо ме спираше,нещо в нея ме отклоняваше от истинското отмъщение.Необяснимо.Бях изпитал страха и на Фалън и на Ксения,дори и на Ванеса,любимото ми занимание беше да се забавлявам с нея.По времето,когато бях с нея Саймън още го нямаше и работата ми се стоварваше отгоре ми.Имах милион отговорности и когато се прибирах вечер си го изкарвах на нея.Нямаше обяснение за цялостното ми поведение.Нито родителите ми,нито някой мой познат можеше да ти отговори с точност как успях да превключа от милото,добро момченце в този вихрушка,наречено мой характер.И коя беше тя,че да ме съди или да ми се оплаква.Изпитал съм хилядократна болка много повече колкото нейната и не съм помръднал дори.Успявах да търпя всеки път,да стискам зъби и да си мълча.

Докато тя се разхождаше напред назад подреждайки куфарите си запалих една цигара,но не я запалих,може би обмислях казаните от нея неща и ги превъртах като на скъсана кинолента опитваща се да събере парчетата.Изпитвала болка,а не страх,помнех много добре онази вечер и прочетох само и единствено страх в очите и отколкото болка,какво се е променило от тогава?Толкова бързо ли успях да пречупя душата и само за няколко дни,явно постигах рекорд в отвръщението и към мен.Пречупвал съм и други жени така,но не толкова бързо.След месец,година,но не и за няколко дни,но всичките курветини,които излизаха и влизаха в живота ми не можеха да се сравнят с нея.Разпознавах ги отдалече и буиният им нрав,бързо свършваше щом ме зърнат в истинската ми светлина.Тя наистина се пречупи и то отвсякъде от където и да го погледна,но не губех интерес,ако бях загубил досега вече нямаше да я има.Крехката и душица приемаше обстоятелствата,но вътрешно се бореше,само,че тя заглушаваше страха и оставаше болката да властва.Голяма грешка.Лиана може и да се прави на силна,може да ме слуша,но това не променя факта,че беше невинна като сълза.Приличаше и на мен.Бях толкова добър колкото нея,не познавах злото,докато не пораснах и не видях истинската същност на хората.Може би това нейно държание ме задържаше по дълго към нея,защото приличаше на мен,но аз успях да откъсна и последното късче живот от нея днес.Днес наистина изглеждаше различно,но тя не можеше да прочете мислите ми и затова се радвах,защото ако ги прочете ще разбере какво наистина мисля за нея.За момент снощи,когато хвана ръката ми спомена от кошмара изчезна.А и изглеждаше толкова стройна,изящна,очарователна,не знам дали го разбираше,но тя беше наистина красива жена.За това и толкова я ревнувах,но с тези мили очички,които четях само страх.Дразнеха ме.Мислех си,че ако я пречупя,ако успея да махна този поглед нещата ще се променят,но не.Нямаше да я желая толкова,защото не желаех никоя друга в момента,а не го исках.Не исках да съм привлечен само от една жена,но това се промени в онази нощ.Докато мислите ми се рееха и ме обгръщаха вглъбен в глупостите изникващи една след друга усетих как пепелта от цигарата пада върху дънките ми и се опитва да ги прогори.Толкова съм се захласнал,че цялата ми цигара е изгоряла и е останал само филтъра.Станах рязко и изтупах дънките.Мамка му!Телефона ми извъня и вдигнах.Беше секретарката ми.Рядко звънеше,защото и сама се оправяше,не беше като Саймън,замислях се дали да не им разменя местата.

-Какво искаш?-Раздразнено вдигнах слушалката към ухото си и допих кафето,оставяйки чашата на шкафчето.Тя беше доста делова жена,на около 35 години с адски къдрава огненомервена коса,винаги изглеждаше като излязла от фризьор и гримьор и си носеше в малкият джоб стилист.Много държеше на външният си вид,а и такава я исках,не може да влезе някой иступан костюмар,който си мисли,че има всичките пари на света и може да си ходи наляво надясно в моята компания все едно притежава шибаният ми задник и тя да ми се довлече по анцунг.Аз съм го правил,но никой не смее да ми направи забележка.

-Господин Елиът довечера е благотворителната гала вечеря и трябда да присъствате.Ще присъстват китайците и ще е добре да сте там,може да ги убедите за сделката.Имат глупави изисквания,хората с които правят сделки да имат пръст в благотворителността.Ама,че идиоти.Да взема ли покани?-Търпелив и безгришен глас се отля от другата страна на слушалката и изчака отговора ми.Беше права.На подобни вечери сделките минаваха много по гладко отколкото в заседателната зала и с няколко чашки отгоре.

-Добре,но запази две покани.За мен и за жена ми.-От другата страна на слушалката се чу готовият въпрос.Ще отидете с жена си?И тя беше изненадана.Е щях да се изфукам пред онези глупаци,защото жените им бяха като прасета в сравнение с моята и в една прилепнала черна рокля ще изглежда като богиня.Не може да имаш мултимилионна компания и да приемеш за жена някоя грозна като смъртта да стои до теб.Как изобщо си лягаха с тях?Я стига.Направо ме отвръщаваха.Тя бързо се осъзна и само отговори с един положителен отговор и тръгна да затваря телефона,но аз я спрях бързо.

-И ще ти се доверя да избереш някоя прилепнала черна рокля за жена ми.Не се дъни.-Заповядах и и при поредното излизане огледах изваяното и дупе и добавих.-..Нека да е напълно прилепнала към тялото.-Затворих телефона и когато Лиана вече беше готова с багажа и чакаше следващата ми команда."Легни на масата и се разкачи.",но нямах желание вече.Щях доса да се позабавлявам от изражението и,ако вече наистина не е претръпнала и ужасеното и лице е изчезнало.Засмях се с крива игрива усмивка на крачка да го кажа,но захапах устни и кимах.

-Тръгваме.Довечера ще има благотворителна гала вечеря и те искам с мен.Няма нужда да избираш облекло,вече съм ти избрал една бяла рокля.Само се гримирай и си оправи косата.-Приближих се към нея погалих косата и по дължината и с ръката с която държах цигарата.-Но и така е добре.-Забелязах,че обича черният цвят,а и и отиваше,но ми беше забавно да и гледам физиономията,която е готова да ми противоречи за белият цвят,макар,че роклята,която поръчах е изцяло черна.Беше изненадана,но не каза нищо.Харесва ми това държание.Допуших си цигарата и тръгнахме.Свалих всичкия багаж по стълбите и го натъпках в багажника.Когато всичко беше готово оставих ключовете от вилата под един камък отстрани на нея и се качихме в колата и потеглих с мръсна газ.Мразех това място,но тук единствено можех да мисля трезво и едновременно да си спомням приятното минало,което ме направи такъв какъвто съм.За няколко часа стигнахме обратно в нас и прислугата разтовари багажа,а ние влезнахме навътре.През цялото никой от нас не говореше.И двамата потънали в мислите си.Аз предимно мислех за работа,но си бях дал почивка и дори и да се върнеме пак щях да продължа с краткият си отпуск.През останалата част от деня беше спокойно,аз работех в кабинета си над новите сделки и прегледах списъка с нещата,които щяха да се продават на търга.Една от всичките сгради направи изключение и превъртайки картинките на десктопа се загледах в нея.Можеше и да стане с малка поправка.На търга се предлагаше всичко,от химикалки държани от самият Президент до замъци.Всеки който искаше да се отърве от някоя скапана вещ можеше без проблем да я продаде.На няколко пъти се засичах с Лиана по коридорите,но май учеше за изпитите и не ми обръщаше внимание.Аз се разправях с прислугата и говорех със Саймън.Пак беше в нервна криза.

Вечерта бавно настъпи,слънцето залязваше и аз още пишех разпалено на лаптопа.Имаше толкова бумащина,че се зачудих защо по дяволите аз се занимавам с това?Трябва да стегна счетоводството.Докато бях вглъбен в работата на вратата се извъня няколко пъти,подразних се.Къде са всички по дяволите?!Няма ли кой да отвори?!-Изкрещях вървейки по коридора.Минавайки покрай спалнята,вратата беше открехната и Лиана вече се приготвяше.Беше още по бельо,явно чакаше да и дам роклята и се гримираше или поне така изглеждаше.За момент застинах на вратата и я наблюдавах.Решеше косата си и тя падаше по гърба и и с грим изглеждаше още по красива.Пет милиона,Елиът,заслужаваше си парите.Откъснах се от неочакваните си мисли и понечих да отворя вратата.Беше кирера,явно най-накрая е открил къщата.Тя се намираше в покрайнините на града и беше последната в квартала.Не обичах да се срещам с досадните си съседи.Предаде ми пратката,платих му и поставих кутията на масата,защото исках първо да видя дали е това,което си представях.Така и беше.Извадих плата измежду цялата обвивка в която беше набутана,беше дълга,много дълга имаше малка презрамка около врата,плата се разтилаше на гърдите,но гърба беше гол,а малко под коляното се разширяваше,разбира се беше в черен цвят.Прибрах я обратно в кутията доволен от избора и тръгнах към спалнята.Бутнах вратата и сложих кутията на тоалетката на която тя се оправяше още и започнах и аз да се оправям.Влязох в банята да си хвърля бърз душ,а и нямах търпение да видя изваяното телце на съпругата ми в роклята,а и знаех,че ако остана в стаята гледайки как я облича щях да се изкуша.След няколко минути излязох от банята увил една бяла кърпа около кръста си и разрошвах косата си.Кристи беше облякла роклята стоейки пред голямото огледало до леглото и ме погледна из под добре направената и коса.Тъкмо се опитваше да докопа ципа на роклята зад гърба и,но не го стигаше.Усмихнах се на опитите и,но въпреки това не поиска помощ,колкото и да се мъчеше.Съжалих я и понечих да закопчавам ципа и,кожата и настръхна,но гледаше вкаменено,срещайки погледите си в огледалото.В мига в който плъзнах ципа до горе пръстите ми се отклониха и показалеца ми мина по така добре познатият и гръбначен стълб и начерта невидима линия до врата и.

-Стой ти великолепно.-Отбележих и се дръпнах за да се облека.Хвърлих кърпата на леглото и извадих от гардероба боксерки,панталон,риза и сако.Облякох ги набързо,но не закопчах ризата нарочно.Сложих часовник и извадих халката си от една кутия сложена в тоалетката.Колко странно изглеждаше.

-Закопчай ми ризата.-Застанах пред Кристи и тя покорно закопча ризата,но остави последното копче.Харесваше ми по този начин.Таака вглъбена в едно просто начинание.Грабнах телефона и ключовете от колата и тръгнахме към колата,която бе паркирана отпред.Влязохме като дадох последни наставления на охраната и потеглих.По пътя неоткъсвах поглед от нея.Разсейвах се при всеки удомен момент.Роклята стоеше като изработена за нея.Подчертаваше точно това,което трябваше и ме караше да поглеждам при всяко нейно движение.Било то да смени музиката или да се обърне към прозореца.Пристигайки вече пред огромната къща в която щеше да се състои излезнахме и хвърлих ключовете на едно момче.От задният двор се чуваше оглушителна музика все едно бяхме на концерт.Цялата тази дандания беше дело на по малкият брат на организатора на това събитие.Прекалено мрад и луд за да се занимава с подобни неща,единствено се забавляваше с музиката и курвите,които присъстваха.Взех ръката на Кристи в моята и прекрачихме прага.Минахме през къщата и организатора ни срещна.Присъствах на много събития организирани от него,но никога с жена.Не можех да търпя никоя дълго време.Когато видя Кристи в далечината до мен долових изненаданият му поглед.Я не я гледай тъпако,че да не ти извадя очите пред всички и да ти скапя вечерта.Измърморих на ум и той ни посрещна с гореща усмивка.