Sapphire

Кратко резюме:
● На бузата си има татуировка със златен феникс,който потъмнява с времето,когато трябва да се прероди от пепелта.
● Свири на различни мюзикални инструменти,има куче на име Овца и цвета на очите и е с всички нюанси на синьото,зеленото и кафявото.
● На външен вид е със златисто руса,дълга коса,изпепеляващи сини очи,висока и винаги облечена в рокля.
● Характера и е проклет,простоват,извършва всякакъв вид щуротти.Умее да се забърква в неприятности и използва дарбите си по непредназначение.



Какво виждате в огледалото?Не,не по точно какво смятате,че наблюдавате?Голата истина представляваща истинската ви същност или грозната като стар гарван лъжа?Е,аз от своята гледна точка ви представям вторият вариант,защото друга не съществува в обреченият ни еволюционен свят.
Вкоченените ми изподрани пръсти суетно потупваше подпухналите си устни с искрящ пурпурен цвят,контрастиращ със златистата и дълга грива спускаша се по раменете и.Кристалните и сини очи се втурнаха да следят всяко движение на девойката,някога прикривали зад себе си огненият пламък и жарта забита във вените и.Огъня процъфтяваше,завлазяваше и разпалавше пожари в крехката и външност.Потапяше невинността и в казани от гореща лава напомняйки и истинската и красива същност,онази смелата и неприкосновената.Никой не бе в състояние да се досети какво може едно младичко момиченце да сътвори ако пожелае.Защото тя затвори огненото животно с онези големите черни криле бълващи пламъка на смъртта.Пръстите и се преместиха върху избледнялата тъмнокафява татуировка,приличаща на ръжда върху младата жена,усмивката се появи и очичките и блеснаха на фона на залязващото слънце.Беше време,но тя не бе готова този път.Ще успея ли да се впиша в този стъклен свят?Колко от силите си запазих?Тези въпроси се впиха в мислите ми причинявайки ми мигрена,която се усилваше.Разтърках ожесточено слепоочието си и отворих изморено очи.Слънчевите огнени лъчи проблясваха и се скриваха между сините пердета на стаята ми,напомняйки ми,че трябва да побързам.Пригладих изработената от най-финна коприна рокля,разгърнах косата си,която се намести върху раменете ми,сърцето ми заблъска ускорено,но решително стиснах юмруци и излязох през вратата.
Всичко е готово.Ще кажеше,че съм спокойна и не се притеснявам,защото го правя от..и аз не помня колко точно време се мина.Не,още помнех загнезденото и нервно потупване на сърцето ми биещо някъде вътре в мен.Сведох поглед към пръстите си,вкопчили се една в друга,играеки си с въображаемо кълбо от конци.Отдалечих ги притискайки ги до тялото си.Усетих вътрешната топлинка заиграваща се в мен,прехапах устни и болезнено притиснах клепачи.Незабележимият пламък пробуждаше властта която нладееше над мен,стъпка по стъпк,нерв по терв бавно и мъчително прогаряше вътрешностите ми.Слюнката в устата ми пресъхна,кожата ми придоби тъмен цвят подобен на обгоряло,тялото ми се опитваше да понесе болката и мислено се бореше с нея.Но как да се бориш с невидим враг...враг който е част от теб.Задъхах се,но не можех да го спра,болката ме раздираше,паднах на колене,песъчинките се впиха в коленете ми,ръцете ми стиснаха всяка една от тях.
-Аааа!!Господи защо боли толкова?!-Задавено изкрещях,но виковете ми отекваха в пустият плаж.Слънцето се скри зад тъмната си завеса и луната изникна из под нищото потъпквайки и малкото светлинка огряваща болезнената трансформация.Зъбите ми изскърцаха втривайки се,тялото ми се предаваше на болката така както в ръцете на майката природа,защото аз принадлежах на нея.За миг всичко се оталожи,единственият шум бяха бутащите се вълни измежду скалистият браг,хриптенето излизащо от мен.Отворих очи и те се появиха,счупването на всичките ми кости в тялото за да се превърна в онова митично крилато същество,всяка кост в тялото ми се пропукваше и строшаваше на милион парченца,крилата излизаха из под гръбначният ми стълб,а виковете ми отново се завърнаха,тялото ми се строполи върху пясъка,сгърчи се като какавида,но те продължаваха.Появяваха се в цялата си огнена мощ разпалвайки опустошителните пламъци,човешкото ми тяло се предаде напълно и птицата се появи на бял свят.Гарциозна,дръзка и непокварена,такава каквато я описват в приказките.Огнените и крила се разтлаха огрявайки и най-затънтената дупка на самотният остров.Тъмните и като вечен мрак очи се изместиха от вечният златист пламък горящ в тях.Разтърси тяло изтупвайки следите от пясък и се втурна в небето за последен полет из вечнозелените гористи местности.Запомняйки всяко храстче,камък и поточе в съзнанието си,което след миг ще бъде опожарено от самата нея.Тя беше различна от плахото момиче,тя беше ангел.
Насеченото ми дишане се разпростря из помещението.Дребничкото момиченце вонящо на евтин алкохол дъвчеше нахално дъвка над мен.Правеше балончето и сладникавият аромат се вкопчи в ноздрите ми.
-К'во ти става Сафи?Пак ли кошмари?
-Да,сънувах,че се превръщам в ангел.Нали помниш ония крилати гълъби дето цвъкат?Е тва.
Ако може да смените името ми на Sapphire