Speak Morgana...

По мое време бях наричана как ли не: сестра, любима, жрица, пазителка на познанието, кралица, богиня, фея, дяволско изчадие. Сега, когато наистина се превърнах в пазителка на познанието, си мисля, че дойде време, когато това, което знам, e неизвестно на хората. Моята история постепенно се превърна от истина в легенда, а по късно просто в красива приказка. Мина толкова много време, че понякога аз самата се питам дали не съм просто плод на красив рицарски романс. Никой от тези на които някога държах и за които бях готова да дам живота си не е сред живите. Братът, който който толкова обичах, и който даде на света надежда в лицето на идела за добър крал днес почива в плодородните земи на Авалон под сенките на ябълковите дървета. Аз станах причина за неговата гибел и навярно никога няма да мога да пречистя душата си от този грях. Детето, което се роди от нашата любов, стана причина за рухването не само на едно цяло кралство, но и на надеждата, че доброто ще възтържествува. През годините бях предавана и предавах толкова много пъти, че накрая загубих вяра в хората и тяхната способност да казват истината и да са предани. Навярно, някой ще кажат, че съм заслужила съдбата си. Но никой не заслужава такава съдба. Няма нищо по-страшно от това да гледаш как любимите ти същества умират и да знаеш, че ти си причината.  Моето име стана синоним на разруха и женско коварство. Жената съблазнила собствения си брат и дала живот мъжа отговорен за смъртта му. Жената, която водена от алчност и амбиция пожертва съществата, които най-много обичаше на този свят. Накрая вместо любовта и прошката им получих проклятие. Аз никога няма да мога да се събера отново с тях, дори и в смъртта. Възможността за така бленувата от мен смърт, се изплъзна през пръстите ми като водите на свещеното езеро. Винаги съм можела да предсказвам бъдещето, но не така и не успят да предскажа собственото си безсмъртие. Някой би казал, че това е незаслужена награда за всичките ми злодеяния, но аз ще ви кажа, че няма проклятие по-страшно от абсолютното безсмъртие. Бог не е създал хората да бъдат безсмъртни и това не е без причина. Ние имаме души. Те стареят. Моята душа е толкова стара, че се чудя как вече не станала на пепел. Безсмъртието може да бъде ужасно болезнено повярвайте ми... Горко на тези бедни души, които никога няма да намерят покой. Дори ада може да ви се стори курорт, пред насилственото безсмъртие....

Магически герой, преносно и буквално!
Добре дошла! Можеш да се обръщаш към мен по всяко време!
Приятен престой!