I see myself in your eyes. Mel&Shane

Нощта бе настъпила преди няколко часа, Шейн се разхождаше из улиците на LA, замислен над всичко, което напоследък му се случваше. Преди няколко дни усети нещо, което привлече интереса му. Докато посещаваше клуб LUX, за да проведе един неприятен разговор с Луцифер, той бе усетил енергия досущ като неговата, а тя го бе отвела до момиче с медено руса коса и искряща усмивка. Шейн искаше да разбере повече за нея, но не и да се меси в жиота й, защото не знаеше как би реагирала тя. Ето защо от два дни я шпионираше, надявайки се да му отвори врати към повече знание и информация. В момента момичето се намираше на около сто метра пред него и силното му зрение му позволяваше да не я изпуска от поглед. Той знаеше, че нещо е на път да се случи, защото можеше да чуе усиленото й сърцебиене и да види страха, прокрадващ се в аурата й. Тя знаеше, че ще се забърка в неприятности, но въпреки това отиваше право към тях. Само след няколко минути непозната влезе в някаква сграда, а Шейн заобиколи, за да се добере до прозорец и да види какво се случва вътре. Първоначално всичко изглеждаше спокойно, макар всъщност напрежението да бе голямо. Хората, с които момичето говореше не бяха хора, но Шейн все още не можеше да определи вида им. Един от мъжете явно се ядоса в следствие на думите на момичето и хвана ръката й, разтрисайки я цялата. Очите му блеснаха в неоново син цвят и тогава Шейн разбра какви са те, долноземци и по-точно върколаци. Мъжете обградиха момичето и я обезоръжиха преди тя да може да реагира.Шейн трябваше да действа бързо, той извади оръжието си и влетя в помещението, издърпвайки момичето зад себе си. Няколко от мъжете се трансформираа и с оголени зъби тръгнаха срещу Шейн.
-Не ви съветвам да го правите, ако неискате да нарушите Споразумението. -Алтая му бе разказала почти всичко за расите , миналото и настоящето им. Той знаеше, че върколаците държат на примирието между расите и най-вече на примирието с Ангелите, но имаше и отцепници, глутници, които служеха на Луцифер и явн отази бе точно такава. Един от тях се стрелна право към Шейн, но той го отблъсна с опакото на камата си.
-Бягай! -Искрещя на моичето, което бе изплашено и може би ранено. Шейн замахна за пореден път и тръгна заднешком след нея.

-Да, видях как се "спряваше" сама! -подхвърли саркастично Шейн и смъкна ръкава на коженето си яке, прикривайки огромната порезна рана, която един от върколаците бе оставил с ноктите си.
-Да не си полудяла, че да отиваш съвсем сама при глутница, напълно подчинена на Луцифер?..като муха устремена към паяжината. -Шейн едва сега успя да вдигне поглед и да погледне момичето, което бе наблюдавал тези два дни, по-отблизо. За миг остана очарован от къдриците овити около лицето й и блестящите й на лунната светлина очи, но само за миг. Не биваше да се показва пред нея, не биваше да го прави пред никого, защото не искаше да става част от обречената война. А на всичко от горе тя бе на тяхна страна , на страната на тези, които го издирваха, за да получи наказанието си. Щеше да получи несправедливост от най-справедливите създания просто защото нямаха доверие на един нефилим. Ангелът, който уби бе предател, но те не виждаха това, защото са и винаги ще бъдат заслепени от "перфектността" на съществуванието си. Какво е думата на един прокажен, на един нефилим пред тази на Ангела? Нищо.
Шейн бе убиец и отдавна бе прие този факт. Във вените му течеше кръвта на най-чистите създания, но той бе сътворен в кулминацията на едно престъпление и това го правеше нередност, правеше го грешка, изрод ако щете. Нямаше нищо чисто у него вече и той бе приел това.
-Не бива да си част от тази битка, тя не е твоя. -Довърши, правейки крачка напред, оглеждайки я за рани.