are you afraid of the dark? I live for it;

Отворих очи, внезапно идвайки в съзнание. Какво, по дяволите ..?
Кой си позволяваше да ме връзва! Огледах се, виждайки навсякъде единствено празно и порутено пространство, установявайки, че се намирам в нещо като склад. И когато извърнах глава, вдясно от мен видях друга фигура, седяща на стол точно като мен и ръцете й бяха вързани отзад на облегалката точно като мен. Беше твърде тъмно, за да разпозная кой беше другаря ми по неволя, но все пак, на кой му пукаше? Важното в случая беше да се измъкна. И все пак ..
-Хей! Чуваш ли ме?
Фигурата не помръдна. Явно и тя като мен допреди малко беше в безсъзнание и все още не беше дошла на себе си, за разлика от мен. Който и да беше спътника ми, изглеждаше безпомощен. Е, предполагам същото можеше да се каже и за мен, но дефакто всъщност това съвсем не беше така - бяха ме обучавали за всякакви такива ситуации, а гневът, че някой си позволяваше да ме ограничава, да ме използва и упоява отново, само подклаждаше решителността ми да се измъкна оттук колкото се може по-скоро. Никога повече нямаше да съм нечия собственост. По дяволите, бях продал душата си, за да се уверя в това, а сега някой си позволяваше да ме отвлича? Който и да беше, щеше да плати .. Скъпо и прескъпо при това. Когато намерех виновника, щях да го разкъсам на малки парченца, измъчвайки го бавно, полека .. И възможно най-болезнено. Накрая щеше да ме умолява да сложа край на жалкия му живот.
Предвкусвайки насладата от отмъщението и жаждата за кръв, напипах ръкава си. Желанието да убивам беше силно, при това доста, но се владеех, мислейки за това как за момента трябваше да се освободя, пък едва след това вече щях да му мисля за това да преследвам виновника ..
Усмихвайки се ехидно, усетих скрития малък нож в ръкава си, който обикновено държах там и знаех, че момента на свободата ми беше близо. Явно който и да ме беше вързал, беше свършил добра работа с възела, но за сметка на това пък беше направил идиотската грешка да не ме провери старателно, когато ме е обезоръжавал - все пак аз криех остриета и оръжия навсякъде; навиците на професията, предполагам.
Работейки сръчно с ножа, само за няколко минути бях прерязал дебелото въже и в момента развръзвах и глезените си. Разполагах само с малкия нож за оръжие, но вярвайте ми, той ми беше предостатъчен, предвид факта, че в гнева си в момента бях способен да убивам и с голи ръце, при липсата на каквото и да било друго оръжие под ръка. Така че малкото острие щеше да ми свърши работа.
Крачейки из големия стар склад, се бях запътил да намеря изхода, за да изляза и да видя къде точно се намирах, когато съзнанието ми ме подсети за непознатата фигура, все още завързана на стола. Е, можех и да оставя човека така, който и да беше .. Но все пак не бях толкова жесток, а и врагът на моя враг .. знаете как завършва израза.
Върнах се назад, клекнах и прерязах въжето около глезените с едно рязко и добре премерено движение на ножа. Вдигнах глава, за да я огледам и забелязах, че беше руса и беше жена. Заобиколих, освобождавайки и китките й и се върнах пред стола й, за да огледам лицето й. Тя тъкмо идваше в съзнание и аз с изумление открих, че всъщност я познавам, прошепвайки с нескрита изненада в тона си името й
-Сафи?!