melody martin

Кръв
Кръвта рисуваше най-красивите картини. Може и да бяха от части зловещи, но в тях се усещаше страст. Страст, която малко хора биха видели в картини с акварели. Художникът и аматьорът се различаваха толкова лесно за професионалното око. Професионалистът рисуваше с всичко. А картините му... Картините му излъчваха толкова много спотаени чувства. Чувства, които не можеше да изрази гласно. Чувства, които трябваше да бъдат видяни от цял свят. Да бъдат споделени с неопитните и ценителите на изкуството.
Дом
Домът се предполагаше, че трябва да е място, където изпитваш топлина от любовта на семейството си. И беше така. Независимо колко години се минаваха родителите й продължаваха да я обичат толкова, колкото когато бе мъничка. Когато все още не се бе появила на прага им. Грижеха се за нея, третираха я като принцеса, но не знаеха за истинската й същност. У дома тя бе невинно ангелче, но навън... Навън се превръщаше в нещо съвсем различно. Там тя не бе ангел, а дявол. Имаше кръв по ръцете си. Тя бе един от художниците, рисуващи с кръв. Обучаваше се при най-добрия.
Един ден се прибра и тях ги нямаше. Бяха изчезнали. Сякаш никога не са били в тази къща. Сякаш винаги е била само и единствено тя. Тя, тишината и мракът. Сякаш се бяха превърнали в нейни приятели. Независимо какво се случваше те я съпъстваха. Не я изоставяха.
Чувстваше, че нещо в нея е различно. Още от момента, в който видя демонът като малка. Не беше обикновен човек, но искаше да е такъв. Далеч от свят, който не разбираше. Далеч от свят, който съществуваше само във филмите и книгите.
В този момент, знаеше, че трябва да бяга. Да бяга, за да се спаси. Трябваше да намери другите като нея. Трябваше да намери истинското си семейство.