Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 25, на Чет Мар 03, 2016 9:11 pm
are you afraid of the dark? I live for it;
Inferno Rp :: time traveling :: Future.
Страница 1 от 1
are you afraid of the dark? I live for it;
Отворих очи, внезапно идвайки в съзнание. Какво, по дяволите ..?
Кой си позволяваше да ме връзва! Огледах се, виждайки навсякъде единствено празно и порутено пространство, установявайки, че се намирам в нещо като склад. И когато извърнах глава, вдясно от мен видях друга фигура, седяща на стол точно като мен и ръцете й бяха вързани отзад на облегалката точно като мен. Беше твърде тъмно, за да разпозная кой беше другаря ми по неволя, но все пак, на кой му пукаше? Важното в случая беше да се измъкна. И все пак ..
-Хей! Чуваш ли ме?
Фигурата не помръдна. Явно и тя като мен допреди малко беше в безсъзнание и все още не беше дошла на себе си, за разлика от мен. Който и да беше спътника ми, изглеждаше безпомощен. Е, предполагам същото можеше да се каже и за мен, но дефакто всъщност това съвсем не беше така - бяха ме обучавали за всякакви такива ситуации, а гневът, че някой си позволяваше да ме ограничава, да ме използва и упоява отново, само подклаждаше решителността ми да се измъкна оттук колкото се може по-скоро. Никога повече нямаше да съм нечия собственост. По дяволите, бях продал душата си, за да се уверя в това, а сега някой си позволяваше да ме отвлича? Който и да беше, щеше да плати .. Скъпо и прескъпо при това. Когато намерех виновника, щях да го разкъсам на малки парченца, измъчвайки го бавно, полека .. И възможно най-болезнено. Накрая щеше да ме умолява да сложа край на жалкия му живот.
Предвкусвайки насладата от отмъщението и жаждата за кръв, напипах ръкава си. Желанието да убивам беше силно, при това доста, но се владеех, мислейки за това как за момента трябваше да се освободя, пък едва след това вече щях да му мисля за това да преследвам виновника ..
Усмихвайки се ехидно, усетих скрития малък нож в ръкава си, който обикновено държах там и знаех, че момента на свободата ми беше близо. Явно който и да ме беше вързал, беше свършил добра работа с възела, но за сметка на това пък беше направил идиотската грешка да не ме провери старателно, когато ме е обезоръжавал - все пак аз криех остриета и оръжия навсякъде; навиците на професията, предполагам.
Работейки сръчно с ножа, само за няколко минути бях прерязал дебелото въже и в момента развръзвах и глезените си. Разполагах само с малкия нож за оръжие, но вярвайте ми, той ми беше предостатъчен, предвид факта, че в гнева си в момента бях способен да убивам и с голи ръце, при липсата на каквото и да било друго оръжие под ръка. Така че малкото острие щеше да ми свърши работа.
Крачейки из големия стар склад, се бях запътил да намеря изхода, за да изляза и да видя къде точно се намирах, когато съзнанието ми ме подсети за непознатата фигура, все още завързана на стола. Е, можех и да оставя човека така, който и да беше .. Но все пак не бях толкова жесток, а и врагът на моя враг .. знаете как завършва израза.
Върнах се назад, клекнах и прерязах въжето около глезените с едно рязко и добре премерено движение на ножа. Вдигнах глава, за да я огледам и забелязах, че беше руса и беше жена. Заобиколих, освобождавайки и китките й и се върнах пред стола й, за да огледам лицето й. Тя тъкмо идваше в съзнание и аз с изумление открих, че всъщност я познавам, прошепвайки с нескрита изненада в тона си името й
-Сафи?!
Кой си позволяваше да ме връзва! Огледах се, виждайки навсякъде единствено празно и порутено пространство, установявайки, че се намирам в нещо като склад. И когато извърнах глава, вдясно от мен видях друга фигура, седяща на стол точно като мен и ръцете й бяха вързани отзад на облегалката точно като мен. Беше твърде тъмно, за да разпозная кой беше другаря ми по неволя, но все пак, на кой му пукаше? Важното в случая беше да се измъкна. И все пак ..
-Хей! Чуваш ли ме?
Фигурата не помръдна. Явно и тя като мен допреди малко беше в безсъзнание и все още не беше дошла на себе си, за разлика от мен. Който и да беше спътника ми, изглеждаше безпомощен. Е, предполагам същото можеше да се каже и за мен, но дефакто всъщност това съвсем не беше така - бяха ме обучавали за всякакви такива ситуации, а гневът, че някой си позволяваше да ме ограничава, да ме използва и упоява отново, само подклаждаше решителността ми да се измъкна оттук колкото се може по-скоро. Никога повече нямаше да съм нечия собственост. По дяволите, бях продал душата си, за да се уверя в това, а сега някой си позволяваше да ме отвлича? Който и да беше, щеше да плати .. Скъпо и прескъпо при това. Когато намерех виновника, щях да го разкъсам на малки парченца, измъчвайки го бавно, полека .. И възможно най-болезнено. Накрая щеше да ме умолява да сложа край на жалкия му живот.
Предвкусвайки насладата от отмъщението и жаждата за кръв, напипах ръкава си. Желанието да убивам беше силно, при това доста, но се владеех, мислейки за това как за момента трябваше да се освободя, пък едва след това вече щях да му мисля за това да преследвам виновника ..
Усмихвайки се ехидно, усетих скрития малък нож в ръкава си, който обикновено държах там и знаех, че момента на свободата ми беше близо. Явно който и да ме беше вързал, беше свършил добра работа с възела, но за сметка на това пък беше направил идиотската грешка да не ме провери старателно, когато ме е обезоръжавал - все пак аз криех остриета и оръжия навсякъде; навиците на професията, предполагам.
Работейки сръчно с ножа, само за няколко минути бях прерязал дебелото въже и в момента развръзвах и глезените си. Разполагах само с малкия нож за оръжие, но вярвайте ми, той ми беше предостатъчен, предвид факта, че в гнева си в момента бях способен да убивам и с голи ръце, при липсата на каквото и да било друго оръжие под ръка. Така че малкото острие щеше да ми свърши работа.
Крачейки из големия стар склад, се бях запътил да намеря изхода, за да изляза и да видя къде точно се намирах, когато съзнанието ми ме подсети за непознатата фигура, все още завързана на стола. Е, можех и да оставя човека така, който и да беше .. Но все пак не бях толкова жесток, а и врагът на моя враг .. знаете как завършва израза.
Върнах се назад, клекнах и прерязах въжето около глезените с едно рязко и добре премерено движение на ножа. Вдигнах глава, за да я огледам и забелязах, че беше руса и беше жена. Заобиколих, освобождавайки и китките й и се върнах пред стола й, за да огледам лицето й. Тя тъкмо идваше в съзнание и аз с изумление открих, че всъщност я познавам, прошепвайки с нескрита изненада в тона си името й
-Сафи?!
vlad.- Брой мнения : 23
Points : 3054
Reputation : 0
Join date : 03.03.2016
Similar topics
» We are stuck here and there is no escape. We can only run in the dark.
» the way i live i always see hell
» the way i live i always see hell
Inferno Rp :: time traveling :: Future.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Мар 12, 2016 11:38 pm by alexander.
» Търся си..
Съб Мар 12, 2016 9:32 am by abigail.
» i wanted the whole world or nothing
Съб Мар 12, 2016 12:08 am by Katherine Night ;
» I gotta stay high to keep you off my mind. (SPAM)
Пет Мар 11, 2016 7:09 pm by Katherine Night ;
» Запаси си ЛИК
Пет Мар 11, 2016 1:14 am by Katherine Night ;
» stumbling upon you; Vlad & Lis
Сря Мар 09, 2016 10:07 pm by vlad.
» the way i live i always see hell
Сря Мар 09, 2016 12:06 am by Katherine Night ;
» melody & vlad
Вто Мар 08, 2016 9:10 pm by vlad.
» katherine night & melody
Вто Мар 08, 2016 7:26 pm by Katherine Night ;